Вяра и контрол върху ситуацията

През последните 20 дни преминах през труден период и кризисни моменти. Случиха се непредвидими и  неприятни неща, които бяха изпитание за моят ум и дух – да вярваш до последният момент и да не се предаваш.  Днес ще ви разкажа какво ми се случи в последните дни, и как излязох от ситуациите още по – силна и мъдра. Вълнуващ, реален разказ за силата на волята, вярата и кармата. Приятно и  вълнуващо четене!

Така. Всичко започна откакто заминах на почивка със семейството си на Албена. Нали се сещате за онези секси снимки от преди две седмици ?

Заминахме на 23.07, а ден преди това на 22.07 се проведе държавният ми изпит в университета. Беше последен и решаващ.

За него се подготвях от няколко месеца и нямах търпение до него, за да приключа най – сетне с ученето. Въпреки че  решавах тестове, имам богат опит и обща култура по специалността,  аз продължавах да се  притеснявам за изпита. Не бях уверена в себе си,  но малка частица в мен вярваше, че всичко ще бъде наред.

Държавният изпит мина, и резултатите излязоха четири дни по – късно. На 27.07 оценката вече е факт – 5.75 !

Честно да ви кажа,  не можах да повярвам. За миг си помислих дали не са сбъркали факултетният номер, ха – ха!

Ето тук усетих, че ми липсва увереност. Но същевременно разбрах, че имам силна вяра!  Въпреки че  бях подготвена, аз нямах увереността и самочувствието, че ще изкарам шестица на най – решаващият изпит. Даже се притеснявах дали въобще съм го взела. Но вътре в мен имам един ангелски глас, който постоянно ми повтаря, че всичко е наред и под контрол. Постоянно този вътрешен глас ми повтаря да вярвам в силата на хубавите мисли, и да бъда спокойна. И-и-и-и-и …. ХОП! – 5.75 оценка ! Даже бях  малко нагла. Мина ми през ума да се свържа със администрацията на университета, и да им държа сметка къде съм сгрешила, че не е пълна шестица? Но реших да не закачам  хората. Здраве да е!

Добре. До тук добре. Имам хубавата оценка. Официално вече съм жена с висше образование, и  вече мога да се отдам на почивка и релакс. И оттук нататък започват препятствията, през които ми се наложи да премина.

На третия ден от нашата почивка хванах много тежък вирус. Повръщане до степен на изтощение на организма. Температура до 40 градуса, и сърцебиене до пръсване. Такова нещо до сега не ми се беше случвало. Спомням си, че  когато изпаднах в това състояние, аз бях сама. Нашите бяха на Варна. Докато лежах на пода в банята на хотелската стая, бях много уплашена. Наистина нямах сили да помръдна. Бях почти безжизнена! Въпреки че сърцето ми биеше като лудо от страх и ужас,  в този момент започна онзи ангелски глас в мозъка ми да се обажда:

– “ Всичко е наред ! Всичко е наред ! Всичко е наред ! Всичко е наред ! Всичко е наред ! Успокой се ! Няма да умреш ! Спокойно се! “

Да, зная, че звуча много драматично, но наистина такъв тежък вирус не бях виждала, нито усещала по мен досега ! Тези мотивиращи и успокояващи думи идваха от гласът на мозъка ми. Силата на подсъзнанието! Да овладееш ситуацията сам. Убедих се в неговата мощна сила! Аз съм олицетворението на тази енергия. Докато бях много зле, умът ми ме спаси ! Започнах в този момент да вярвам, да усещам и как лека – полека силите ми се завръщаха. Не се шегувам!  Успях със силата на мисълта да долазя като влечуго до хола където ми беше телефона, и да извикам помощ.

Незабавно се озоваха при мен медицински екип. Включиха ми системи, лекарства и ме спасиха! Общо взето, повече няма да стъпя на курорт Албена. Поне си направих секси и готини снимки оттам, хе-хе 😊.

След като се прибрахме от нашата семейна почивка и всеки пое по свето ежедневие, на 02.08 август получих телефонно обаждане. Получих съобщението, че последната ми жива баба почина. С нея си отиде и моето детство. Тя беше много интелигентна и начетена жена. Последното й постижение бе завършен курс за дигитални умения на 82 години.

На снимката съм аз и тя с нейният сертификат. Последният ни разговор беше на 27.07,  след като ми излезе оценката от университета. Звъннах й да се похваля и тя много се зарадва. Каза ми следните думи:

– “Браво, Миме (така обичаше да ме казва)!  Малко ми е тъжничко… НО! Сега ме зарадва! Браво, сега да си намериш добро момче ! ”

И това ни беше последният разговор с нея.  Може би е чакала да ме види завършила ? Все пак е била 40 години учителка. За нея беше изключително важно  аз да имам образованиe, и много я зарадвах с тази новина. Сега тя пое към небесното царство. И, отново са заедно с моят дядо !

След като изпратихме баба, на мен ми предстояха важни изследвания. Всички  емоции от морето до сега, ми се отразиха на менталното здраве.

Изпаднах в криза.

Тук е момента да благодаря на една от най – близките ми приятелки – Кристина ! Омъжена и сериозна бизнесдама, която заряза всичко, за да ми бъде упора по време на кризисният период.

Като заключение на днешната статия, искам да ви уверя, че вече сe чувствам по – добре.  Благодарение на силната вяра, борбеният дух и истинските ми приятели, аз успях да премина през кризата спокойно!

Всеки труден момент в нашия живот е урок. Урокът, който аз научих е, че трябва да контролираме емоциите и умът си във всяка създала се ситуация. Да запазим спокойствие и винаги да имаме ВЯРА! Да вярваме, че всичко е наред и заслужаваше щастие! И да правим повече добри дела!

Мисля, че част от моето спасение се дължи, че постоянно се старая да помагам и да имам добро сърце. Бъдете добри един към друг, защото кармата съществува. И тя връща както добро, така и зло. Всеки според делата му към човечеството и света получава заслуженото му. А какво по – хубаво от това живота да те къпе в изобилие ?

С много любов,

Мили